Самият кръстник на Косьо ми е казвал, че знае, че нямам нищо общо със смъртта му

Въпреки тревожното си положение, Васил Качиков се съгласи да даде ексклузивно интервю за “ШОУ”, част от което беше отпечатано в последния брой на вестника през отминалата година. А ето и продължението:

– След като през лятото на миналата година срещу теб беше извършен опит за нападение, при което като по чудо не се стигна до кръвопролитие, минавала ли е през ума ти мисълта, че атентатът може да се повтори? – През юни миналата година, когато подадох сигнала, че Кольо Каруцата и Гошо Гърдата ме нападнаха, аз казах на полицаите, че със сигурност ще се стигне до кръвопролитие! Защото познавам психиката и мисленето на тези хора. Аз не крия моето криминално минало, но от 2-3 години съм абсолютно чист и се опитвам да водя друг начин на живот! Дори когато през лятото сигнализирах полицията за първия опит за покушение, те ми казаха: „Браво, Василе, ти се развиваш, ти не си същият човек като преди, когато щеше да тръгнеш да отмъщаваш! Сега ти не си тръгнал да търсиш възмездие, а сигнализираш“. Но какво стана в действителност?…

– Какво според теб стана? – Бил съм по затворите в чужбина. Там се работи за превъзпитанието на затворниците и никъде по света няма като

българския пандиз, където влизаш „ключ“, а излизаш „шперц“!

Кольо Стоилов има 16 присъди. При едно от поредните си излизания от затвора още на втория ден пред всички хора в някакво заведение той набива племенницата на тогавашния шеф на полицията. След това Каруцата се укрива за близо половин месец, намират го и го вкарват в затвора. Тогава обаче му излизат и старите истории с „Клуб 777“ и го оставят за по-дълго зад решетките. На 13 юни м.г. го пускат оттам и още на третия ден той прави това нещо над мен. И сега – при следващата му мярка за неотклонение, която е само няколко месеца, след като той е извършил въоръжено нападение над мен, прокурорката Ваня Белева заявява, че няма вероятност Кольо Стоилов да извърши престъпление или да се укрие! На какво основание тя прави такива заключения за един супер рецидивист? А съдийката Радка Щерева пък го пуска с „подписка“ – възможно най-меката мярка в НПК! А да не говорим за другия тормоз, на който бях подложен през лятото от правораздавателните органи!…

– За какъв тормоз говориш? – От Окръжна прокуратура – Сливен и от Окръжния съд, начело с началника му Къньо Жеков, издават заповед, с която аз съм задължен да дам проба за ДНК по случая с Кольо Стоилов-Каруцата, когато на 16 юни той ме нападна, придружен от Гошо Гърдата. Но никой не ми дава обяснение защо им е това ДНК! Аз отказвам, защото знам какво е отношението към мене, и знам, че това ДНК винаги може да се използва срещу мен. Те обаче ми казаха, че ако не го дам доброволно, ще ми го вземат насилствено. И така направиха: дойдоха в офиса ми, сложиха ми белезниците, закараха ме в полицията и там ми взеха ДНК пробата насилствено от устата! Този акт на насилие над мен съм го обжалвал, моят адвокат е направил жалби до други инстанции извън България.

– Оплакванията, които имаш от правораздавателните органи, май не са само тези? – Къньо Жеков, сега шеф на Окръжния съд – Сливен, ме е съдил няколко пъти. Последния път беше едно дело за рекет. Той го претупа за 4 часа – нямаше свидетели, нямаше нищо! Тогава Жеков ме осъди, при положение, че единият ми съпроцесник нямаше адвокат! Даже накрая забрави да ни даде последната дума – добре, че моят адвокат го подсети! И съвсем логично делото бе върнато от Бургас, защото при него Къньо Жеков прояви супер непрофесионализъм! А най-наострен срещу мен в съда беше Веселин Гангалов, който ми беше прокурор по делото.

– По-горе спомена, че усещаш определено отношение към теб. То откога съществува? – Откак замесиха името ми в убийството на Косьо Самоковеца! Това черно петно ми носи само негативи! Да не забравяме, че и името на Сергей Антонов беше замесено в убийството на папата, а после посрещнаха ли го като герой? – Посрещнаха го! А аз дори никъде не съм бил обвиняем за убийството на Самоковеца – дори и в България не съм бил обвиняем!

– Но холандецът Ервин Врекер, който беше осъден като физическия убиец на Самоковеца, каза, че българинът Васил Димитров Качиков е човекът, който застреля Константин Димитров!… – Всеки може да си говори каквото си иска! Ти като си в ролята на обвиняем, можеш да кажеш абсолютно всичко, без да ти търсят наказателна отговорност за това. От страна на холандските власти аз се водя само като свидетел! И то благодарение на думите на този Ервин Врекер, че съм прекият извършител! Нормално е холандците да дойдат и да ме питат каква връзка имам с този Врекер. Според вас холандското разследване дали не е в пъти по-добро от българското? Когато преди 6-7 години идваха от Холандия да ме разпитват, те казаха, че идват при мен само и единствено в качеството ми на свидетел! А в България мен ме водят като обвиняем!

– Защо? – И аз не знам! А и никой не може да ми обясни. До ден-днешен никой не може да ми обясни защо аз съм в ролята на обвиняем тук, в България, по това дело… Толкова години се питам за това черно петно, което ми лепнаха! Дори и в момента не мога да живея нормално, тъй като, каквото и да се случи в Сливен,

все аз съм виновен!

– Ти спомена, че представители на холандското разследване са идвали в България, за да те разпитват каква връзка си имал с Ервин Врекер. В действителност каква беше връзката между вас двамата? – С този човек може единствено да сме се засичали само из някои фитнес зали. Но какъв мотив имам аз да поръчвам Самоковеца?!…

– В обвинението се твърди, че броени дни преди кръвопролитието на площад “Дам”, при което беше ликвидиран Косьо Самоковеца, холандската полиция е засякла заедно в една къща в Амстердам осъдения за разстрела му Ервин Врекер, Йосиф Йосифов, Васил Качиков–Дългия и палестинеца Михтар Мур… – Те го казват това нещо, но не съществуват никакви доказателства! Казват също, че аз съм наел квартирата, а аз искам да покажат един-единствен документ, от който да се вижда, че аз съм наел квартира някъде из Европа на името на Васил Качиков. Няма такава! Тези твърдения са някакви пъзели, измислени и нареждани от тогавашните разследващи!

– Ти кога разбра, че те причисляват към заподозрените за убийството на Константин Димитров-Самоковеца? – Като ме задържаха във Франция, аз бях супер изненадан. Тогава 4 месеца нямах достъп до телефон, дори родителите ми не знаеха къде се намирам. Разрешиха ми да се обадя веднъж на територията на Франция, а аз там не познавах никого и нямаше на кого да телефонирам. На делото там ми казаха, че искат да ме екстрадират заради едно дело, което имах в България заради убийството на един сводник – Тодор Цигането. Още на летището в София разбрах, че няма да е само това, защото беше пълно с барети, бусове, автомобили, имаше много народ … Закараха ме в Национална следствена служба. Там ме чакаха Ботьо Ботев – тогава шеф на отдел „Убийства“, и Борил Кацаров – шеф на БОП по това време – много интелигентни мъже. Два дни си говорихме с тях, те не са се държали с мен като с убиец.

– И в крайна сметка името ти как беше замесено в убийството на Косьо Самоковеца? – До ден-днешен не мога да си го обясня!

– За теб се твърди, че на 6 декември 2003 г. си бил на няколко метра от площад „Дам“ и броени минути след стрелбата срещу Самоковеца си се срещнал с Ервин Врекер в близко кафе. – Това пък въобще не съм го чувал! Абсурд! Основното обвинение срещу мен беше, че аз съм бил взел някаква квартира, в която сме били с Йоско и с Врекер. А аз с Йоско се познавам от дете – бил съм 10-11-годишен, когато се запознахме. Те ходеха да играят футбол, аз също играех футбол – затова толкова от малък го познавам. Йоско е много по-голям от мен – 11 години. Навремето на мен той ми е изглеждал като някакъв чичко.

– Една от хипотезите, които съм чувала за смъртта на Самоковеца, е, че той е разстрелян от членове на рокерската банда „Ангелите на ада“… – Не знам кой го е убил и дали те имат нещо общо със смъртта му, но аз не съм член на «Hells Angels» (б. а. «Ангелите на ада»), както бяха писали преди време. Да, имам мотор „Харлей Дейвидсън“, обичам да го карам, имам и татуировки. Но всеки, който има брада и мустаци, означава ли, че е терорист от „Ал Кайда”?…

– Майката на убития сливенски сутеньор Тодор Минов-Цигането твърди, че е абсолютно убедена, че ти си човекът, който е виновен за смъртта на сина й… – Абе, те винаги всички са супер убедени, че съм аз, пък после излиза, че не е точно така. Не знам по какъв начин ги провокирам. Като ме екстрадираха от Франция за делото на Цигането, тогава аз бях 145 кг и съм 1,90 висок. Моят съпроцесник, когото осъдиха за убийството на Цигането, беше 1,60 м и 55 кг. Като ни видеше човек двамата, няма как да си помисли, че този смърф – дребният мъник, е виновен, а не големият гавазин до него.

– Ти едва 20-годишен си избягал зад граница. Заради убийството на Цигането ли, по което дело си бил подсъдим, се скри в чужбина? – Тогава, като разбрах, че ме обвиняват за това нещо, се уплаших и избягах. Дефакто аз не избягах толкова от полицията, а защото ми бяха казали, че

мешерето ме търси!

– А като замина за чужбина, колко циганки изведе за проститутки – нали Сливен се е прочул с този си бизнес? – Няма такова нещо! Никакви циганки не съм изкарвал. В чужбина живях до момента, когато ме задържаха и обвиниха за делото на Цигането. След като ме екстрадираха от Франция, 10 месеца лежах на „Г.М. Димитров“ – в Националната следствена служба. После лежах 4 месеца в Софийския затвор при доживотните. Тогава бяха такива законите: ако престъплението ти предвижда доживотен затвор, лежиш при хора с такава присъда.

– И с кои от известните затворници имаше възможност да „дишаш един и същ въздух“? – Тогава бях в една килия с убиеца на Иво Карамански – Стефан Въжарски. Много стабилен и разумен мъж. Тогава в крилото на доживотните бяхме много хора – аз, Въжарски, Крокодилите, свързаният с екзекуцията на Андрей Луканов – Алексей Кичатов – също много стабилен мъж, както и четирите момчета, свързани с убийството на бай Миле (б.а. Анатолий Мънков, Тихомир Дочев, Стефан Георгиев и Стилиян Георгиев). Към всички изпитвам много добри чувства, с всички съм се разбирал. А знаеш ли какъв беше най-големият куриоз?

– Какъв? – В крилото на доживотните лежах и с кръстника (б.а. кума) на Косьо Самоковеца – Иван Портев. И станахме много големи приятели. Самият Портев ми е казвал, че знае, че нямам нищо общо със смъртта на Самоковеца. В началото, като ме закараха там, разни рецидивисти се опитаха да всеят интриги между нас: идваха при мен и ми казваха, че Портев се гласи нещо да ми прави, а на него пък – че аз смятам друго да му правя. Накрая той дойде супер спокоен при мен и ми каза: „Пич, знам, че нямаш нищо общо със случая“. И отношенията ни бяха съвсем нормални. Всички в затвора знаеха, че бяхме приятели с него. Портев пък беше в този отряд заради убийството на Стефан Касамаков.

– А каква е историята с приказно богатата ти любовница – финландка, за която се говори, че те е издържала, докато си живял в чужбина? – Какво ме е издържала – това е силно казано. Но за почивки и други неща – да, на нея съм разчитал. Тя беше момиче, което работеше нормална работа, а не е била милионерка, както се тиражира навсякъде – това са пак някакви глупости, написани от медиите. Аз не съм казвал никога, че е приказно богата. Тя е едно нормално момиче, което тогава работеше като счетоводител в счетоводния отдел на „Мател“ – една фирма, която купи Барби. Там получаваше добра заплата, с която можехме да си позволяваме някои неща. А и какво значи богата? В България ако някой изкарва 6-7 хиляди евро, веднага се смята за приказно богат, а това си е една нормална заплата за Европа. С нея бяхме няколко години заедно и връзката ни започна още докато беше студентка. Още докато следваше, тя 2 години работеше като стажантка в тази фирма. След като си завърши образованието, я наеха на пълен работен ден, като й осигуряваха добра заплата, автомобил, квартира…

– Защо тогава се разделихте? – Защото ме арестуваха. Трябва ли тя да стои и да ме чака 4 години? Аз бях човекът, който й каза, че няма да й се обаждам повече, за да може да си продължи живота. Ако не бях го направил, не само тя, а и аз щях да се измъчвам. Между другото, те ни арестуваха заедно с нея. Започнали са да я следят и… така ….

– Сега какво става с това момиче, във Финландия ли се е завърнала? – Вече не поддържам връзка с нея и не я знам къде се намира.

– А как се живее със страх? – Никога не съм живял със страх. Никога!

– Сега не се ли страхуваш? – Да, сега се страхувам, но досега никога не бях се страхувал. Затова тепърва може би ще го разбера. Дори и сега не мога да кажа, че живея с някакъв страх. Ако го имаше, аз щях да изкарам до края на седмицата в болницата, където пред вратата на стаята ми пазеха полицаи. Лекарите искаха да ме оставят, а аз сам поисках да си тръгна няколко дни по-рано… – Но предохранителните мерки, които си предприел, не говорят ли за наличието на някаква доза страх? – Да, взимам си мерките, вкъщи си слагам още камери, охрана си наемам, правя будка за пазачите… Тези неща ги правя не за друго – просто не искам да дам възможност на душманите да изпълнят това, което са намислили.

Или поне да ги затрудня…

– Но нали знаеш, че ако някой реши да ти стори нещо лошо, и предпазните мерки трудно ще го спрат – поне практиката говори за това… – Добре, аз какво трябва да направя в случая?! Ноев ковчег ли да си построя? (смее се) Аз по принцип винаги съм го очаквал, сега го очаквам два пъти повече. Но трябва да имам предвид, че много хора разчитат на мен: баща ми е бояджия, майка ми – шивачка – това са хора, които разчитат основно на мен. Жена ми и детето – също. Служители във фирмата имам, които също разчитат основно на мен… Аз не мога да загърбя тази отговорност. Така че, въпреки всичко, аз трябва да се отърся и да продължа напред…