Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница

Чл. 1. (1) С наредбата се определят системата и правилата за транслитерация на българските географски имена на латиница.

(2) Системата за транслитерация на български географски имена и нейните правила осигуряват еднозначно предаване и изписване на българската азбука с отделни латински букви или съчетания от латински букви.

(3) Системата и правилата за транслитерация на българските географски имена на латиница са в съответствие с фонологичната система на съвременния български книжовен език и с българските традиции.

Чл. 2. Системата и правилата за транслитерация определят начините за предаване на българските букви и буквени съчетания в българските географски имена с латински букви и буквени съчетания.

Чл. 3. Системата и правилата за транслитерация на българските географски имена на латиница са задължителни за всички юридически и физически лица, извършващи и ползващи транслитерация на тези имена.

СИСТЕМА И ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА НА ЛАТИНИЦА

Чл. 4. Системата за транслитерацията на българските букви с латински букви е, както следва:

Българска азбука Латинизирана версия А, а A, a Б, б B, b В, в V, v Г, г G, g Д, д D, d Е, е E, e Ж, ж Zh, zh З, з Z, z И, и I, i Й, й Y, y К, к K, k Л, л L, l М, м M, m Н, н N, n О, о O, o П, п P, p Р, р R, r С, с S, s Т, т T, t У, у U, u Ф, ф F, f Х, х H, h Ц, ц Ts, ts Ч, ч Ch, ch Ш, ш Sh, sh Щ, щ Sht, sht Ъ, ъ A, a Ь, ь Y, y Ю, ю Yu, yu Я, я Ya, ya

Чл. 5. (1) Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания е, както следва:

1. буквеното съчетание "дж" се изписва и предава на латиница като "dzh":

Добруджа Dobrudzha Пазарджик Pazardzhik

2. буквеното съчетание "ьо" се изписва и предава на латиница като "yo":

Васильово Vasilyovo Синьо бърдо Sinyo bardo

3. буквеното съчетание "йо" се изписва и предава на латиница като "yo":

Змейово Zmeyovo Йовковци Yovkovtsi

(2) Буквеното съчетание "-ия" в края на думите се изписва и предава чрез "-ia":

София Sofia Провадия Provadia

Чл. 6. Името на българската държава се изписва и предава на латиница в съответствие с установената традиция:

България Bulgaria

Чл. 7. (1) Номенклатурните географски термини: планина, равнина, низина, плато, град, село, река, езеро, залив и др., които са част от географско име, се транслитерират:

Стара планина Stara planina Атанасовско езеро Atanasovsko ezero

(2) Номенклатурните географски термини, които не са част от географското име, се превеждат според правилата на съответния език:

нос Емине Cape Emine Cap Emine

(3) Прилагателните "северен", "южен", "източен", "западен", "централен" и др. подобни, когато влизат в състава на географското име, се транслитерират:

Централен Балкан Tsentralen Balkan

Чл. 8. Транслитерацията на съставни географски имена се съобразява с правилата на българския правопис:

Златни пясъци Zlatni рyasatsi Горна Оряховица Gorna Oryahovitsa Елено-Твърдишка планина Eleno-Tvardishka planina

Чл. 9. (1) Небългарските собствени имена с латински произход, представляващи географски имена, се изписват с оригиналното им име на латиница:

Томпсън Thompson

(2) Небългарските собствени имена с друг произход, представляващи географски имена, се изписват съгласно системата за транслитерация на съответния език:

Тотлебен Totleben

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за геодезията и картографията и в съответствие с Решение на Министерския съвет № 563 от 26.VII.2006 г.

§ 2. При нарушения на системата и правилата по тази наредба се прилагат административнонаказателните разпоредби на глава седма от Закона за геодезията и картографията.

§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

§ 4. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството по предложение на Съвета по стандартизация на географските имена.