Ливан иска смърт за наш зет – Руслан Йорданов
На 25 януари 2013 г. „Стандарт“ публикува статията „Хизбулла отвлече български зет“ за безследното изчезване на Талал Мохамед Халил на 25 ноември м.г. в Бейрут. Жененият за българска арабин отишъл в родината си да си вземе имотите, полагащи му се по наследство. Също така – да се откаже от ливанско гражданство, за да завърши процедурата по издаване на български паспорт. Вместо това е арестуван от милициите на шиитската Партия на Бога и отведен в неизвестна посока.
„Девет месеца се лутам между живота и смъртта в пълно отчаяние. Обикалям държавните институции и търся помощ, но, уви, безуспешно“, ридае Кети Райчева-Халил.
След отвличането на съпруга й тя се обръща към Министерството на външните работи. Оттам изпращат официална нота, на която ливанската страната дава следния отговор: „Установено е, че Талал Халил е влязъл на територията на страната на 18 ноември 2012 г. и не я е напускал.“
Централният затвор „Румие“ – едно от най-страшните места на света
На 25 януари 2013 г. Кети получава известие от Международния Червен кръст, че съпругът й е намерен. При обиколка из ливанските затвори хуманитарни работници го откриват в централния зандан „Румие“ в изключително тежко физическо и психическо състояние. Зад решетките Талал прекарва три инфаркта и отслабва наполовина – от 120 на 60 килограма. Със съдействието на Червения кръст и Външно роднините му успяват да се свържат с него.
„На снимката изглеждаше като жив труп – изпит, изплашен и блед като смъртник. Като го видях, сърцето ми потъна. Когато се чухме по телефона, в началото Талал не можеше да говори. Чуеше ли глас на близък човек, започваше да хлипа и да плаче. Направо да ти се скъса сърцето. Постепенно успя да продума няколко свързани изречения“, разказва съпругата му.
Повече от два месеца 61-годишният арабин е изтезаван в някоя от многобройните тъмници на шиитската партия на Бога в южен Бейрут, след което на 23 януари е предаден на Военното разузнаване на Ливанската армия. На 7 април Талал Мохамед е изправен пред Военен съд в Бейрут. Обвинен е, че е шпионирал в полза на израелското разузнаване, предоставял е информация за граждански и секретни места и местонахождения на Съпротивата на Хизбулла, повечето от които
после са бомбардирани от Израел
по време на юнската война през 2006 г. Най-тежкото обвинение срещу него гласи, че е събирал и предавал данни къде се намира дома на генералния секретар на Хизбулла шейх Хасан Насралла с цел да подпомогне убийството му от Израел. От години Насралла живее в секретни бункери и се придвижва по мрежа от тайни тунели под земята. За предателството си е получил $ 100 000 от израелската държава.
При разпитите, съпроводени с нечовешки мъчения, в подземията на Хизбулла, Талал Халил е признал, че в Пловдив, където живее с прекъсвания от 1989 г., се е свързал офицерите от израелското разузнаване „Любо“, „Радо“, „Емо“, „Димитър“, „Наско“, „Кибарски“, „Альоша”, „Симеон” и „Рамадан”, които били от еврейски произход.
Либарски му възложил да разузнае дали Хизбулла не държи пленения израелски пилот Рон Гарад в сградата в сградата „Шуейфани“ в южния квартал „Дахия“ на Бейрут. /Гарад е заловен от шиитската групировка „Амал” през октомври 1986 г., след като неговият изтребител „F-4 Phantom II” се разбива. Впоследствие е предаден на Хизбулла и Иран, но израелската държава понастоящем смята, че е убит/. Талал Халил изпълнил задачата, но установил, че военният летец не се намира в сградата. По-късно същият офицер от „Мосад“ – Кибарски, поискал от българския зет да събере информация за високите сгради в квартал „Дахия” и да постави на покривите им предаватели, но Халил отказал под предлог, че е много трудно.
Друг път израелското разузнаване му дало 8 000 долара и го изпратило в шиитския квартал в Бейрут, за да проучи местонахождението на военните структури на Хизбулла“. След завръщането си в България е бил привикан на тайна среща в Израелското посолство в София, където офицерите Сами и Раймон го обучавили как да използва компютър и програма за въздушна топография и определяне на координати и цели, и нанасянето им върху карта. На тази среща той получил $ 3 000 и компютър, зареден със специални картографски програми. Талал Халил се върнал в Бейрут, където събирал информация за стратегическите обекти на Хизбулла и местонахождението на висшите дейци на Партията на Бога. Този път е внесъл в Ливан свръхмодерна апаратура за предаване на данни чрез шифровани съобщения,
скрита в дъска за рязане на месо, и с нея предава информацията на Мосад.
Според военното следствие по време на шпионската си дейност от 2002 г. насам ливанецът е разузнавал телекомуникационната компания „Телеком“, фирми за търговия с телекомуникационни устройства и сървъри, пристанище „Ал Узаи“, строителна фирма „Уаад”, радиото и телевизията на Хизбулла. Българският зет периодично бил пращан на спецобучение в Тел Авив.
„По време на разпита обвиняемият Талал Халил заяви, че е член на БСП и като такъв е имал връзка с политици, депутати, министри и офицери от сигурността и е изброил някои от тях. Той е добавил, че двама от офицерите – Альоша и Радо са му поискали в един момент да събере информация за изчезналия в Ливан израелски пилот Рон Арад“, пише в решението на Военния съд, с което „Стандарт” разполага.
За шпионажа в полза на Израел и заговора за убийството на шейх Насралла съдия-следователят Риад Абу Гайда иска смъртна присъда. Халил не се признава за виновен и обжалва решението. Следващото заседание на съда ще се проведе на 1 ноември. Пред Военния съд Талал Халил се отрича от първоначалните показания и заявява, че те са изтръгнати след зверски изтезания в килиите на Хизбулла. По време на разпитите, водени от отговорника по сигурността на Хизбулла Абу ал Фадл, са го пребивали до безсъзнание и са
гасили фасове по тялото му, има и счупено ребро.
„Той се страхува да говори за всички мъчения, на които е бил подлаган“, казва негов дългогодишен приятел. В затвора на ливанеца му е отказано преместване в лечебно заведение въпреки трите наскоро прекарани инфаркта, диабета и преживения преди време инсулт.
Съдът постановява: „Хизбулла” е предала Талал Халил на 23 януари 2013 г. и той веднага е бил предаден на лекаря на затвора д-р Самир Кахуаджи, който е установил, че задържаният е в добро здравословно състояние, което опровергава твърдението му, че е бил подложен на побоища“.
Халил казва също пред съда, че е бил арестуван и изтезаван, защото е политически противник на Партията на Бога и е агитирал на изборите за партията на Саад Харири. Обвиняемият заявява, че си е измислил „офицерите от израелското разузнаване“ – „Любо“, „Радо“, „Емо“, „Димитър“, „Наско“, „Кибарски“, „Альоша“, „Симеон“ и „Рамадан“, които всъщност са негови приятели и познати от Пловдив. Наскоро те са си извадили документи от служба „ГРАО“, че не са евреи, а българи, и са ги изпратили да бъдат представени пред Военния съд. Талал и съпругата му Кети, както и
някои от замесените „израелски агенти”, са членове на БСП-Пловдив.
Близките му в града под тепетата, както и местната организация на Социалистическата партия са потресени от кошмарните обвинения.
„Какви $ 100 000? Ние едва свървахме двата края. Напоследък той нямаше пари и за кафе. Дори за последното му пътуване до Бейрут през ноември снаха му изпрати 300 долара“, недоумява Кети Райчева. Според нея пълни измислици са и ходенията до Тел Авив и тайните беседи в израелското посолство, за които е обвинен от властите в Ливан.
Негов приятел намира за особено нелепо твърдението, че ливанецът е комуникирал с „Мосад” чрез модерна шифровъчна апаратура. „Талал, горкият е много зле с техниката – дълго не можеше да разбере кое е сайт и и кое – мейл. Голям зор видяхме докато го научим да работи с компютър. Той не става за разузнавач, тъй като е прекалено доверчив и добър – можеш и залъка от устата му да вземеш“.
Близките му подозират, че зад зловещия шпионски съдебен процес се крие роднинска вендета за пари и имоти. Според тях снаха му Сана го е подмамила в Ливан и го е натопила с донос до Хизбулла за израелски шпионин, за да не му даде полагащото му се наследство. Засега военното следствие не е представило никакви доказателства срещу 61-годишния клетник освен изтръгнатите с насилие показания в килиите на Хизбулла.
Семейството на Талал Халил получава пълно съдействие от и.д. посланика ни в арабската страна Пламен Цолов и неговите служители. Дипломатите провеждат неформални срещи с ливански държавници, посещават го в затвора, настояват да му се осигури медицинско лечение, превеждат съдебните решения и помагат за защитата. Министерството, начело на което се смениха трима министри от изчезването на ливанеца досега, обаче е далеч по-резервирано в подкрепата си. „Искахме от Външно да се намесят. Те казаха, че
делото е от частен характер и не може българската държава да се бърка.
Обещаха да съдействат, ако ние покрием всички разноски по защитата на Халил. После консулството успя с много мъки да намери адвокат, тъй като никой не искал да защитава човек от подобно обвинение в служба на Израел”, отбелязва Кети Райчева. Тя си обяснява колебливото поведение на министерството с последните ходове срещу „Хизбулла” – посочването на групировката за извършител на атентата на летище „Сарафово” и включването на военното крило на групировката в черния терористичен списък.
„От Външно се въздържат да се месят в политически истории. Смятат, че случаят е от битов характер и не искат да политизират нещата”, допълва съпругата му. Семейството смята, че единственият шанс Талал Халил да бъде спасен, е спешно да получи българско гражданство и външно министерство да се задейства. От 23 години той живее в Пловдив и процедурата по издаването на българки паспорт е почти приключена. Ливанецът е получил всичките необходими разрешения и одобрения от външното и правосъдното министерства. Единственият документ, който липсва, е бележка за отказ от ливанско гражданство. Докато е в затвора, той обаче няма как да се сдобие със скъпоценния документ.
„Ако властите не се смилят, не му дадат бързо гражданство и той не получи българска и европейска правна защита, моят тежко болен съпруг ще умре в затвора”, тревожи се Кети Райчева.
Въпроси към външния министър Кристиян Вигенин:
1. Г-н Министър, ако Талал Халил е ливански гражданин и България не може официално да се застъпи за него, не се ли притеснявате, че други български граждани и членове на БСП – „Любо“, „Радо“, „Емо“, „Димитър“, „Наско” и т.н. са обявени за офицери от израелското разузнаване в решение № 22/2013 на Военния съд Бейрут? Не смятате, ли че е застрашена тяхната сигурност и те са потенциални мишени на Хизбулла, ливанското разузнаване и враговете на Израел в региона?
2. Защо Външно министерство мълчи вече 4 месеца и прикрива зловещия шпионския скандал? Не излиза ли, че българската страна е гузна по отношение на чудовищните обвинения, в които пряко са набедени български граждани, а косвено и БСП, в тежки престъпления?
3. Ще съумее ли държавата да гарантира живота и сигурността на гражданите си у нас и по света, след като България изигра ключова роля за вкарването на Хизбулла в черния списък на ЕС на 22 юли?