Отбрана.com | вестник за войската и народа

На 25 юли се навършиха 1203 години от паметната победа на хан Крум над ромеите във Върбишкия проход

Подполковник от резерва д-р Петър Ненков, военен историк

Хан Крум при възкачването си на престола получава тежко наследство. Византийският император Константин V Копроним за кратък период от време от 756 до 775 г. извършва девет завоевателни походи срещу България и поставя на карта нейното съществуване. Само преждевременната му смърт спасява българската държава, която е разкъсвана от кървави междуособици и борби за власт, инсперирани от византийската дипломация.

През 805 година хан Крум атакува от изток и разгромява Аварския хаганат, който преди това е разбит от войските на Карл Велики, завоювали западната му половина .”Страшните българи” освобождават от властта на аварите много славянски племена , живеещи по средното течение на река Дунав и областта Трансилвания и стават съседи на могъщите франки. Осигурил северозападните си граници, хан Крум насочва вниманието си на юг към Византия и предприема нахлуване в областта Македония, където освобождава местните славянски племена от византийския гнет. След това Крум обсажда и превзема през 809 г. силната ромейска крепост Сердика/София/, през която преминава основната пътна артерия от Изтока за Запада .

Овладяването на силната ромейска крепост Сердика. от хан Крум предизвиква голяма тревога в Цариград. По тази причина през 811 г. византийският император Никифор I Геник счита, че е дошъл часът за разплата и предприема голям поход срещу България, с цел да ликвидира славянобългарската държава. Била събрана огромна армия от 60 хиляди воини, начело на която застанал самият император. Хан Крум предложил да започнат преговори за мир, но ромеите, уверени в своята победа, нагло отхвърлили предложението му . На военен съвет било решено да се форсира Източна Стара планина и да се нанесе удар по Плиска. Византийските войски преодолели планинските проходи и разгромили две български войскови групировки на подстъпите към Плиска. Въпреки героичната съпротива на 15хилядния гарнизон, българската столица паднала в ромейски ръце и нашествениците се отдали на мародерство и грабежи. Жестокостта им разпалила още по-силно справедливия народен гняв и българите започнали трескаво да се подготвят за възмездие.

Хан Крум започнал подготовка за контранастъпление . За тази цел той мобилизирал целия народ. Съгледвачи непрекъснато следели за движението на ромейската войска и донасяли на хана. По негова заповед Ришкия и Върбишкия старопланинските проходи, по които се очаквало да се върнат ромеите в Цариград, били преградени с дървени стени. За първи път в българската армия масово се включили и жените. Във войската били привлечени и аварските военнопленници. След като престояли няколко дена в опожарената и разграбена столица, натоварени с плячка ромеите се отправили към Върбишкия проход, на път за своята столица.

На 25 юли се разположили на лагер в началото на Върбишкия проход, край Преслав. Проявявайки самонадеяност те не укрепили своя лагер и не разузнали местността наоколо. Под прикритието на мрака, на 26 юли българите обезвредили стражата, обкръжили и атакували сънените и объркани византийци. Главният удар бил насочен срещу императорската тема, която бързо била разгромена. Отчаяният император, при вида на жестоката участ на своите воини, извикал:”Дори на птици да се превърнем, никой не ще се спаси!” Българите се сражавали с голямо ожесточение срещу нашествениците, заради техните безчинства в Плиска. Сред ромеите избухнала паника. Едни се втурнали към река Тича/Камчия/, но намерили смъртта си в нея. Други потърсили спасение, бягайки към прохода, но пред тях се изпречила висока дървена стена, зад която имало дълбок ров с набити колове. Българите запалили стената и тя рухнала върху ромеите.Поражението на византийската армия било пълно. Само малка част от ромеите успяла да се спаси и да разкаже в Цариград за незапомнения разгром. В разгара на битката загинал и самият император Никифор I Геник. Неговата отрязана глава била набита на копие, като военен трофей. В „Анонимния ватикански разказ” горчиво се оплаква разгрома на ромейската войска. Последиците от тази страховита и неочаквана катастрофа са изключително тежки за Византия. Вестта за нея, според английския историк С. Рънсиман потресла населението на империята и развенчала мита за неуязвимостта на императорската особа.Целият византийски обоз с ограбените български владетелски съкровища и императорската палатка попаднали в ръцете на българите. По нареждане на хан Крум обковали черепа на убития император със сребро и го превърнали в ритуална чаша, с която българския владетел вдигал наздравица за победата на българското оръжие.

След битката българската армия взела стратегическата инициатива в свои ръце и настъпила в Тракия, като превзела силната крепост Дебелт, а през октомври 812г. атакувала и превзела черноморската крепост Месемврия /Несебър/. Тук за първи път българите използвали обсадна техника за превземането на укрепения град. Били пленили 36 медни сифона за изхвърляне на гръцки огън с голямо количество запалителна течност.

Паметната победа във Върбишкия проход допринесла за политическо укрепване и териториалното разширение на българската държава, която става трета по могъщество в Европа след Франската и Византийската империи. Тя е забележително постижение на българското военно изкуство, защото войската на хан Крум успяла да обкръжи и напълно да унищожи огромната византийска армия. Ромеите претърпели разгром, какъвто не помнели от 378 г. когато император Валент бил разбит от западните готи и сам намерил смъртта си на бойното поле край Адрианопол/Одрин/.

След победата във Върбишкия проход през 811 г. българският владетел на няколко пъти правил предложения за мир, но всички били отхвърлени от Византия. Това станало причина водените от хан Крум войски да преминат в решително настъпление . Редица крепости в Тракия паднали в техни ръце, сред които и важните черноморски Девелт и Месемврия. Това накарало новият византийския император Михаил I Рангаве да предприеме решителни действия, с които да спре българската експанзия в Тракия. През май 813 г. той събира голяма войска не само от Балканите, но и от Мала Азия и потегля на поход на север. Предупреден от съгледвачи, хан Крум съсредоточава войските си до малката крепост Версиникия, ­ на 47 км. северно от Адрианопол /Одрин/, по долината на река Тунджа и разположил воините си по височините край крепостта. Огромната ромейска войска, начело с императора също се разполага на укрепен лагер край крепостта Версиникия. Двете войски опустошават околността, за да се запасят с хранителни припаси . Те прекарват 15 дена без активни бойни действия, дебнейки се една срещу друга. Ромеите напразно се опитвали да накарат българите да напуснат своите укрепления по височините и да ги предизвикат на открит бой.Българските воини обаче не са подали на провокациите. Сред византийските воини и стратези започнало да нараства недоволството от нерешителността на императора да започне сражението, въпреки явното им числено превъзходство над българите. На 22 юни 813 г. нервите на ромеите не издържали и те се строяват на бойното поле. Първи започнали атака ромейските войски от Македонската и Тракийската тема, от дясното крило, командвани от стратега на Македония-Йоан Аплакий. Липсата на координация в действията на ромеите, обаче се оказва решителна за изхода на сражението. Войниците от македонската и тракийската тема, от десния фланг на ромейската армия, начело с Аплакис, не са подпомогнати от останалите византийски части. Затова те са обкръжени и разгромени от българите, а Аплакий загива в хода на боя. Остатъците от дясното ромейско крило започват масово отстъпление. Това обърква в началото българите, които не преследват ромеите, опасявайки се, че това може да е клопка. Скоро обаче се разбира, че центърът на византийската армия, командван лично от императора лявото крило начело с началника на източните войски Лъв също са увлечени в отстъплението и се спасяват в близките крепости . Тогава хан Крум дава заповед за устремно преследване на бягащите позорно от бойното поле ромеи. Повечето от тях са убити, а тези, които се укриват в съседните малки крепости са обсадени и пленени. В укрепения ромейски лагер българите вземат голяма плячка и пленяват голямо количество трофеи. Император Михаил I Рангаве се спасява с бягство в столицата си, където е детрониран, в полза на новия василевс Лъв Арменец. Пътят към Константинопол е открит за армията на хан Крум. Неговите войски предприемат енергично настъпление на юг, в Тракия.През юли 813 г. българите достигат до града. Новият византийски император Лъв Арменец поканил на среща хан Крум край Константинопол, за да сключат мирен договор, но вместо това му устроил засада. Българският владетел се спасил, като по чудо. В гнева си той разорил цяла Тракия и превзел редица крепости и Адрианопол/ Одрин/. След това се завърнал в Плиска и започнал г рандиозна подготовка за превземането на Цариград, което предизвикало паника в ромейската столица . Тя обаче е прекъсната,заради внезапната смърт на владетеля на 13 април 814 г.

Освен, като блестящ стратег, хан Крум се проявява, като мъдър и далновиден държавник и законодател. Приетите от него закони осигуряват единството на прабългарите и славяните и създават вътрешен стабилитет на младата държава. Те заменят обичайното право, което е различно за славяните и прабългарите с нормативна база, която утвърждава хегемонията на феодалната класа и допринася за укрепване властта на хана. Законите му са известни със своята суровост и строгост. Крум разпитал аварските военнопленници на какво се дължи унищожението на тяхната голяма държава и въз основа на техните отговори, създал своите писани закони. Те защитавали частната собственост и били насочени срещу клеветниците, лъжесвидетелите, лъжците, крадците и техните съучастници. Който престъпил законите бил наказван сурово с отрязване на ръце, ако краде, на езика, ако клевети или лъжесвидетелства. Хан Крум изкоренил лозята, за да бъде спряно пиянството сред народа.Освен това той издал закон, съгласно който се оказва помощ на безимотните и нуждаещите се от страна на по-богатите за да се преодолее обедняването на населението. Законодателната дейност на Крум намира място в «Есетата« на френския философ Монтен. Волтер съшо отразява управлението на кан Крум във Френската енциклопедия, а френският писател Франсоа Рабле пише, че в държавата на Крум няма клевети, подлост и кражби.