Тесла и Едисон събуждат апетит за загадки

Литературната 2017-а започва обещаващо за читателите, почитатели на загадките, гатанките, ребусите, логическите задачи и детективските разследвания.

През януари на книжния пазар излиза книга с основен герой Никола Тесла, но тя няма да е нито биография, нито роман, нито типичното научно-популярно четиво. Този път известният изобретател, физик и инженер ще помага на любознателните читатели да се потопят в неговия свят на експерименти и открития чрез решаването на куп интересни главоблъсканици. "Никола Тесла" на Ричард Галънд е новото заглавие от „Колекция загадки” /”Книгомания”/, в която герои са още Леонардо да Винчи и Алиса на Луис Карол, прочутите детективи Еркюл Поаро и Шерлок Холмс. Сред книгите с гатанки, ребуси и логически задачи в тази поредица вече има и едно томче от български автори – „Старобългарски загадки” на Николай и Тодор Пенчеви. В него княжеският писар Климент търси изчезнало съкровище, похитена икона и изгубено евангелие с безценен обков.

Колкото до Никола Тесла, сложните му отношения с друг голям изобретател – Томас Едисон, са вдъхновили и някои от главоблъсканиците в продължението на „Колекция загадки”. Така например припомняйки факта, че през 1884 г. Едисон обещава на Тесла 50 000 долара, ако успее да подобри работата на неговите генератори, авторът на книгата Ричард Галънд добавя и че тази история свършва зле, с неизпълнение на уговорката и с присмех: „Тесла, ти не разбираш нашия американски хумор…” А после следва условието на нова задача: „Било 3 часа през нощта, но Тесла не можел да заспи. Той изтичал от стаята си до вратата на Едисон и започнал яростно да чука, докато неговият работодател не се появил. Двамата мъже провели кратък оживен разговор, след което Тесла се завъртял на пети, върнал се в покоите си и за минути заспал. Можете ли да обясните поведението на Тесла?”

Ако не можете, ще намерите отговора на тази, а и на другите загадки в края на книгата. Но при всички случаи предизвикателствата в тези 256 страници са замислени така, че да събудят и най-ленивия ум.

[b][i]За ползата от гатанките през вековете[/i][/b]

[b]Днес всеки знае, че чрез решаването на загадки се развива съобразителност и досетливост, а децата неусетно усвояват учебния материал.[/b]

Но за първобитния човек да проявява находчивост е било въпрос на живот и смърт. Той измисля първите гатанки, за да „излъже” злите сили и лошия късмет, като назовава с други имена своите оръжия и намерения в лова. Затова и изпитанията за юношите преди приемането им за равни от мъжете в тези общества включват не само доказване на физическа сила, а и съобразителност. Тази тенденция се запазва през вековете – променят се формите и темите на загадките, но тяхното присъствие в живота на човека остава трайно. Неслучайно и във фолклора на почти всички народи се запазва до наши дни фабулата с изпитанията на ума, на които царската дъщеря/принцесата подлага кандидат–женихите.

Учените имат богат материал за изследване, тъй като главоблъсканици са намирани още по стените на египетските пирамиди и в древногръцките ръкописи. В Средновековието, във времето на тайните общества и борбите за надмощие между изповядващите различни форми на култа кръгът на любителите на загадките постепенно се разширява, за да достигне пика си в края на IX век, когато религията започва да се отнася по-либерално към точните науки. По това време излиза и сборникът с 53 главоблъсканици на богослова и философ Алкуин. „Задачи за развитието на младия ум” вероятно е един от първите в жанра.

През XVIII век паралелно с увлечението по загадките като тренировка за съобразителността се развива и слабостта към пъзелите като начин за приятно убиване на времето. Все още се спори дали тяхна родина е Германия, Франция или Англия, но повечето запалени по темата приемат, че първите пъзели са направени в Лондон и са пуснати в продажба от картографа Джон Спилсбъри през 1760 г. И, разбира се, те се разпространяват под формата на карти на държави за сглобяване.

Следващият скок в популярността на главоблъсканиците идва в края на XIX–началото на XX век, когато американският шахматист и любител на пъзелите Семюъл Лойд /1841-1991/ публикува игри с местене на квадратчета, които стават толкова любими на народа, че в някои страни приравняват пристрастяването към тях към вредни навици като пиенето и пушенето. Но работодателите още не знаят какво ги чака след 1913 г., когато журналистът Артър Уин публикува първата кръстословица във вестник „Ню Йорк уърлд”…

Тук няма да изброяваме всички гениални хрумвания от магическия куб на унгареца Ерньо Рубик нататък. Едно е ясно – съвременната индустрия ще продължава да бълва всяка година все нови и нови игри, вече и виртуални. /БГНЕС