По манталитет ирландците са като българите по време на социализма

Родена е през 1972 г. в София. След като през 1996 г. завършва висшето си образование, щастието й се усмихва чрез спечелен конкурс за магистърска степен в Световния университет в Будапеща, спонсориран от Джордж Сорос. Темата на дипломната й работа е Югоизточноевропейски изследвания. За мен това бе повече от предизвикателство, защото, работейки върху писмената си работа, изследвах историята, политиката и икономиката на страните от Балканския регион, казва тя. В Унгария българката отново печели конкурс. Този път за едногодишно изследване и специализация в Оксфорд - Англия. Там среща българския физик Чавдар Тодоров, за когото се омъжва през 1999 г. В продължение на една година Милена Комарова е работила като социолог в представителството на ООН в България по международната програмата Анти-СПИН. За читателите на в. ПАРИ Милена Комарова бе любезна да предостави своя e-mail: [email protected]Госпожо Комарова, как се случи така, че се заселихте буквално на другия край на Европа - в Белфаст?- Заминах през 1999 г., след като съпругът ми намери постоянно преподавателско място в Кралския университет в Белфаст.Лесно ли се адаптира съвременният и образован българин в чужбина?- Как ще се приспособи, зависи от конкретния човек, от психическата му нагласа - дали отива там за малко, или смята да остане постоянно. Основно влияние оказва и средата, в която попада. Преди да замина за Северна Ирландия, смятах, че няма да имам никакви проблеми с адаптацията. Убедена бях, че нищо не може да ме изненада. Представях си, че вече съм се превърнала в космополит. Все пак бях живяла преди това достатъчно в други държави, в академична среда. Изненадана бях от самата себе си, когато започнах да установявам, че ми е доста трудно да свикна и да се чувствам добре в Северна Ирландия. Оказа се съвършено различно да разчиташ сам на себе си от това да си в някой престижен университет за определен период при осигурена стипендия и контакти с хора от цял свят, които, макар и в голямата си степен непознати, неусетно създават един собствен задружен свят и живеят заедно в него. Попадайки от многолюдния и интернационален Оксфорд в Белфаст, бях потресена от затвореността на този град. Докато в Унгария и Англия никой няма да те попита откъде си, в Белфаст на чужденеца се гледа с неприкрита мнителност. По манталитета на жителите си и по малкия брой на чужденците той доста напомня на България от времето на социализма. Шокирах се още първата вечер в една кръчма, в която ни посрещнаха с въпроса: Вие откъде сте?Знаеха ли къде е България, когато им отговорихте?- Да. Най-интересното е, че от всички места във Великобритания в Белфаст с точност знаят къде се намира България и дори са чували за някои наши градове и курорти. Това се обяснява с популярността на Българското Черноморие, Боровец и Пампорово, на които са почивали ирландци още по социалистическо време. Продължават да идват и сега. По моя статистика всеки трети човек, с когото съм се запознавала, ми е казвал, че има близък или самият той е посещавал България. Всеки от тях твърди, че е с прекрасни впечатления, но според мен доброто им възпитание налага да кажат точно това.Периодично идват новини за размирици в Северна Ирландия. Може ли чужденец да живее незасегнат от тях?- Да, защото повечето чужденци са в университетския квартал, в който се запазва абсолютен неутралитет по отношение на междурелигиозните конфликти. В сравнение с останалата част на Обединеното кралство обществото в Северна Ирландия е най-консервативно. Принос за това имат размириците между католици и протестанти. Хората от двете общности живеят разделени. Много малко са местата в самия Белфаст, където човек може да срещне представители и на двете групи едновременно. Още през първата година, когато започнах работа в университета, ми възложиха да направя социологическо изследване, свързано с работата на местни неправителствени организации. Именно то ми помогна да видя и да си обясня неща в поведението на ирландците, които биха останали загадка за мен още десетина години, ако не ми се беше наложило да общувам по-пряко с различни групи хора, докато събирам сведения от тях за работата си.Какво показа вашето частно изследване, докато вършехте служебното?- Казано накратко - в Ирландия цари културата на мълчанието. Там няма обичай нещата да се казват, за да се разбират. Един чужденец много трудно би могъл да разбере този механизъм и в резултат на това може да направи маса фалове още при пристигането си. Когато двама непознати се срещнат например, те никога не могат да си позволят да си зададат съществените въпроси направо. Подхождат със своеобразна размяна на кодове, за да разберат кой от коя група е - на протестантите или на католиците. Това става под формата на косвени въпроси - например Къде живеете? Отговорът на този непряк въпрос дава отговора на прекия - ти католик ли си или протестант, тъй като двете общности живеят в отделни квартали. В смесен квартал е само богатата класа, която е над тези предразсъдъци. Ако отговорът се окаже неясен и недостатъчен, следва въпросът: В кое училище сте учили, тъй като и средните учебни заведения са разделени според религиозната принадлежност. Разпознават се на всяко място по свои неписани закони.Случвало ли ви се е да питате или да ви питат къде живеете?- На мен не, но в началото на преподавателската си работа в Кралския университет съпругът ми изпадна в крайно конфузна ситуация. Позволил си да попита публично свой студент пред останалите в аудиторията в кое училище е учил. Въпросът съвсем не е бил с цел да разбере кой клон на християнството изповядва, а като своеобразен комплимент за отличната му подготовка. Ефектът обаче бил покъртителен - гробно мълчание в залата, никакъв отговор и смутен младеж насреща. Едва след време мъжът ми разбра какъв гаф е направил. В университета се запазва външно приличие и не се говори за неща, които биха могли да провокират конфликтни ситуации. Премълчават се и във фирмите с повече служители. Интересното е, че религиозният проблем във всекидневието не се споменава. Старателно се избягват всички теми, по които хората биха могли да имат различно мнение. Затова на публични места не се обсъждат политиката и религията. Неволно, за да оцелеят, ирландците сами са си изработили механизмите да познават кога е опасно не само да се говори, но дори да се намекне за нещо. Същевременно чрез своеобразните си кодове научават кой кой е още след размяната на първите реплики.И все пак от време на време международните новини излъчват кадри на улични стълкновения. - Най-странното е, че когато те се случат, има квартали, като университетския, в които може изобщо да не се разбере, ако не гледат телевизия. Когато заминавах за Белфаст, един познат ми каза на летището: Все пак по-добре е, отколкото в Бейрут. Проблемите на североирландците се усещат през юли, когато по улиците започват традиционните паради на протестантите, отбелязващи победата на своята църква над католическата през ХVII век. Шествията им са шумни, маршируват по улиците на католическите квартали, умишлено минават край католическите храмове и се държат предизвикателно с всеки католик, изпречил се пред погледа им.По-общителни ли са новото поколение българи в чужбина, отколкото предишното, прославило се с отчуждението към своите зад граница?- Имаме много добри контакти с малкото наши сънародници в Белфаст. Доста българи дойдоха в университета през последните две години. Едни като студенти и специализанти. Други вече работят в него, но все още сме най-малобройната група от тази на останалите националности. Виждаме се винаги когато почивните ни дни съвпадат. Като имам предвид колко приятелски общуваме помежду си, с учудване слушам как на други места българите странят един от друг. За да се чувства нормално в новата среда обаче, човек трябва да контактува и с местни хора.Лесно или трудно се общува с ирландците?- От собствения си опит съм забелязала, че когато на едно място има чужденци /независимо откъде/, те много по-естествено контактуват помежду си, отколкото с местните. Общуваме с хора от цяла Европа, Африка, САЩ и Индия, но най-малко с ирландци. Външно те са изключително любезни хора. Много са мили, но трудно може да се завърже с тях приятелска връзка. Не те допускат в дома си. Подозрителни и мнителни са. Това се обяснява с необходимостта да бъдат предпазливи предвид религиозния конфликт, с който са принудени да живеят от векове. Ако обаче се обърнеш към тях с молба за помощ, правят всичко по силите си да ти помогнат. Когато човек живее зад граница, променя виждането си какви всъщност сме ние, българите. Мисля, че ако един чужденец дойде сега в България, ще установи, че ние сме също толкова резервирани и не държим да го накараме да се чувства добре в страната ни, колкото ирландците.Лесно ли чужденец може да си намери работа в Ирландия?- Зависи от работата, но висококвалифицирана се намира изключително трудно. Познавам българи и в Северна и в Южна, т. е. в Република Ирландия, които упражняват нискоквалифициран труд. Някои от тях идват да работят сезонно под прикритието на студентски бригади. Други се трудят незаконно в предприятия за нищожни суми, за които не би си губил времето нито един ирландец. Лесно се намира почасова работа - нещо, особено разпространено там и широко практикувано от жените с малки деца. В академичната сфера обаче работа се намира трудно. Трябва да мислиш за какъв период сключваш договор и още преди да е изтекъл, да търсиш варианти за следващ, за да издържаш семейството си. Голямата борба в Ирландия е за постоянни работни места, защото са рядкост. Навсякъде по света на местното население не се нрави, когато назначават пришълец. Един българин обаче има по-голям шанс да си намери работа в Ирландия, отколкото един англичанин, който там винаги е приеман като натрапника колонизатор. Предвид спецификата на моята специалност голямо предимство е, че съм чужденка. Установих го, когато правих първото си социологическото проучване. Хората ме приемаха много по-спокойно в домовете си, докато събирах данните, отколкото ако бях ирландка с неясна за тях религиозна принадлежност, която им задава неудобни въпроси.Конвертируем ли е българинът със своите знания и умения в Европа?- Пак зависи от образованието и професията, които притежава. Като социолог, ако бях отишла в Ирландия само със знанията си от България, нямаше да имам самочувствие и скоро щях да почувствам доста липси. Това се дължи на факта, че когато аз завършвах Софийския университет, четяхме предимно от лекции, тъй като литературата в оригинал беше недостатъчна. В Кралския университет всеки има неограничен достъп до всичко в библиотеката и може да пита научния си ръководител за всичко, свързано с работата му. Останалите българи, които работят със съпруга ми, са ценени като специалисти от академичната група на физиците. Когато човек живее известно време в чужбина, след това много по-осезателно вижда и хубавите, и лошите неща в България. Като хора и професионалисти ние, българите, сме качествени, но все още имаме комплекси. Тук, в България, се шири мнението, че всичко ще се промени, когато ни приемат в Европейския съюз и ще получаваме много повече пари. Поддръжниците на това мнение нямат представа как се работи там. Не им е ясно как там, в Европа, машината от хилядолетия е нагласявана така, че да изстиска максималното от човека, преди да му даде нещо. Свободата, която имаме у нас, времето, с което разполагаме, и работата, която вършим, не се оценяват реално. Ако един ден станем страна от Евросъюза, всеки ще трябва да дава максималното от себе си и да се откаже от нещо, за да придобие стандарта на живот, който имат страните със стари демокрации на континента. .