Милка Миладинова: Сборникът на братя Миладинови „Български народни песни“ е отпечатан в бурно и тежко време за България, което го прави уникален

Милка Миладинова, потомка на братята Димитър и Константин Миладинови, в интервю за Агенция „Фокус“ за тяхната дейност, българското им самосъзнание и за сборника им „Български народни песни“. Интервюто е част от поредицата на Информационна агенция „Фокус“ за българските книжовници от Македония.

Фокус:Г-жо Миладинова, разкажете ни за епохалния труд на Миладинови „Български народни песни“. Къде братята събират великолепните фолклорни образци, създавани през тежки векове, но незагубили и разкриващи красотата и разнообразието на културата ни? Милка Миладинова:Историята е много интересна и неповторима. В 1845 г. в Струга и Охрид пристига руският проф. Виктор Григорович. Той остува на Димитър Миладинов не само в негов урок, но и в дума му. Там проф. Григорович чува песни, изпълнени от майката на Миладинов и дава идеята да се събира народното творчество в този край. Така фактически започва всичко. Не бива да забравяме ,че освен огромното богатство, което ни оставят в своите български народни песни, братя Миладинови са големи патриоти. Благодарение на своя контакт с населението и връзките си с други фолклористи, те успяват да създадат нещо уникално. За времето има и други фолклорни издания, като на Стефан Веркович, но братя Миладинови създават този сборник в продължение на 16 години. Събирано е както се казва от живата практика на народа. Песните в сборника са били над 800, но са издадени под 700. Братята не успяват да издадат всичко, но това, което е съхранено и издадено , не е никак малко. Интересна е историята на издаване на сборника. По-малкият брат Константин заминава да учи в Москва славянска филология и прави всички опити книгата да бъде издадена там, но не успява. Въпреки това в 1859 г. в Академията на науките в Петербург, проф. Средневски докладва 14 песни на научен форум. Именно Средневски дава и първият отзив за сборника. Той казва, че братя Миладинови са знаели как да направят сборника и са го направили с любов. След Москва Константин Миладинов отива в Загреб благодарение на запознанството си в Йосип Юрай Щросмайер във Виена. Щросмайер оценява делото на Константин Миладинов и му предоставя помещение в Дяковската семинария и му изпраща студенти да му помагат. Естествено е, че първият екземпляр е посветен на Щросмайер. Има и писмо до него, като екземплярът, който се е пазил в Дяковската семинария, преди доста години беше подарен на нашата Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. По това време струва ми се е важно да кажа, че Димитър Миладинов като един от най-честните, уважавани и достойни учители, е натоварен с по-високо образование и практика, да събира помощи за изграждане на църквата „Св. Стефан“ в Цариград. Това му коства и живота, защото го обвиняват, че буни народа и че трябва деликатно да се отстранят такива учители като него. Поне така е написано в тайните доклади. В момента сборникът „Български народни песни“ е уникален не само с това, че е издаден в едно бурно и тежко време за България, а защото претърпява във времето много издания. Преиздаван е 9 пъти. Аз и сестра ми имаме в личните си библиотеки по един екземпляр. Никога не е ставало проблем около това дали са български песните или не са. В нито един от материалите, публикувани и преди и след отпечатването на сборника. Не е имало никакво насилване на съзнанието на братя Миладинови да не пишат македонски, а български песни. Фокус:Колко са били абонатите за сборника на братя Миладинови? Милка Миладинова: За сборника се открива подписка още в януари месец 1861 г. Освен Раковски в своя „Дунавски лебед“, обяви за абониране за изданието, е записано и в едно лично писмо на Константин Миладинов до Наум Робев, в което той изрично поканва да се наберат абонати за сборника. С много любов Константин Миладинов заключава: „…затова ви моля да ми изпратите имената на почитаемите абонати, защото това българските народни песни, това литературно съкровище на народа ни, в най-скоро време ще види бял свят…“. Това изречение в писмото, което за щастие сестра ми откри в архива на Робеви, който се пази в България. Работила съм по темата за абонатите на сборника. Имах удоволствието да направя един анализ на списъците. В тях има почти 198 имена от 42 европейски града. Абонатите са поискали общо 263 броя книги, което ни помага да помислим за евентуалният тираж, който е имало. Българските абонати, които не са били никак малко, защото само от Хасково са 32 души, те не са поставени като информация, за да не пострадат хората. Фокус:Какви са първите отзиви за сборника им „Български народни песни“ и каква е оценката на времето за техния труд? Милка Миладинова: Във времето, когато се подготвя ръкописът за печат, Димитър Миладинов е арестуван и откаран в Цариградския затвор. Въпреки всички тези условности и трудности, този сборник получава изключителна оценка и отзвук от Чехия, Полша и Словакия. Правят се преводи на отделни песни. Братя Миладинови създават сборник с епохално значение, с изключително влияние не само в българската, а и в съседните наши славянски страни. Неслучайно този сборник претърпява и много издания. Първото издание на сборника е направено от съпругата на Димитър Миладинов – Димитра. Тя идва в България и тук прави в края на 19 век опит да издадат книгата. Това издание има доста грешки, но все пак е изключително важно, тъй като сборникът се е търсил. По-късно книгата е преиздадена ат акад. Михаил Арнаудова, после акад. Петър Динеков. С него правихме първото фототипно издание, когато се честваше 120 години от изданието. В него освен студията на акад. Динеков, има и мой показател на песните по стих и по заглавие. Така всеки читател, който се интересува от дадена песен или заглавие, да го намери по-лесно. Още 2 фототипни издания излизат през последните години. Те са на разположение на интересуващите се. Най-куриозното е, че сборникът се издаде в Скопие под заглавие „Сборник от Миладиновци“, без заглавна страница, за да не пише, че песните са български. Тази политическа конюнктура създаде немалко прецеденти в научните среди, сега обаче разполагаме с едно издание, което проф. Кичевски направи и постави на корицата оригиналната заглавна страница. Това разбира се, не мина без реакция. Питали го студентите откъде накъде песните са български. Сега получих сборник на албански език. Има и отделни преводи на песни на английски. Беше отбелязана 150-годишнината от изданието на сборника с научна сесия за Щросмайер в Загреб. Там участваха академици, професори с доклади за творчеството на Миладинови по повод 150-годишнината от изданието. Беше истинско вълнение да посетя Дяково, където Константин е работил. В София на паметника на Щросмайер, е поставен и ликът на братя Миладинови. Фокус:Как се заражда интересът им към фолклора? Милка Миладинова: Техният интерес към фолклора започва след разговора с проф. Виктор Григорович, който отива на гости на Миладинови. Проф. Григорович се възхищава се от песента, изпълнена от майката на Миладинови. В писмо до Димитър, той му пише, че това богатство трябва да се събира. Интересът няма как да не е събуден и в семейството, тъй като Миладинови са голяма фамилия. Един от братята – Наум е бил музикален. Неговият внук Климе, беше и също много музикален. Внукът му също. В семейството майката е дала първият тласък на отношение към народната песен. Деница КИТАНОВА